Професор Огнян Герджиков на 80: Бъдещето ни е в Съединени ев...
- Професор Герджиков, по какъв начин се чувствате на 80 години?
- Благодаря, добре! Да си призная, даже по-добре, в сравнение с е обикновено на тези години човек да се усеща.
- Това да се чува! В ангажимента ни споменахте, че пътувате за спорт и по-късно ще създадем изявлението. Какво упражнявате?
- Играх тенис на корт. Правя го един път седмично, само че на двойки. Единично е много натоварващо. Също по този начин един път играя и тенис на маса. Там също към този момент играя по-пестеливо. Така че два пъти на седмица спортувам. Важното е, че се развличам. Бия, падам, не е изключително значимо.
- Правите ли си равносметки по такива годишнини, или не обичате да гледате обратно?
- Не. Няма какво чак толкоз да се обръщам обратно. Радвам се на живота, виждам в вероятност, обичам да поработвам, да се усещам пълностоен.
- Кое достижение в живота Ви смятате за най-голямо?
- Това, че преподавах 42 години в Софийския университет. Носеше ми голямо задоволство и получавах признанието на студентите. Те ме бяха оповестили за учител номер 1 във факултета. Да, това в действителност ме кара да изпитвам задоволство.
- Чувате ли се с някои от някогашните си студенти?
- Много малко към този момент, тъй като минаха много години отвън СУ. Сигурно са колкото пръстите на едната ръка. Но с някои поддържаме контакти.
- Имате ли измежду тях любим или човек, в който виждате заслужен правоприемник?
- Имал съм доста положителни асистенти. Много съм горделив с Георги Георгиев, който беше правосъден министър. Той е превъзходен правист и доста първокласен човек. Разбира се, има и много други, които практикуват по отличен метод правото.
- Как минава един Ваш ден, като се изключи че спортувате два пъти седмично?
- Винаги съм обичал да пиша, да работя. Сега работим в огромен екип по книга за обезпеченията в правото. Подготвям част от материала, а съм и виновен редактор. Книгата ще е огромна, към 1000 страници - второ издание, защото първото се изчерпа изрично. Та с тези неща се занимавам главно.
- Следите ли интензивно политиката?
- Следя я, само че не изкъсо, както беше преди години. Сега виждам на политиката по-дистанцирано, само че не мога да бъда и апатичен, някак си не отива.
- Как Ви се коства равнището на политиците ни, май пада в последно време?
- За страдание, има такова нещо. Не ми е прелестно да го споделям. Има и в този момент доста положителни, качествени хора в политиката, само че не могат да вземат превъзходство. Пълно е с котерийни борби, партийни междуособици, които няма по какъв начин да доведат до положителни резултати.
- Все отново има ли експерти, които могат да изведат страната на едно друго равнище?
- Винаги е имало. Точно те са малцинство, за жалост!
- Поне с адвокати е цялостно и по парламент, и по институции. Доколко са качествени, Вие знаете повече?
- За страдание, още преди години се позволи голяма неточност с голям брой юридически факултети. Нивото на провинциалните, с доста дребни изключения, е много ниско. Уви, създадоха се много полуграмотни адвокати, а някои от тях са дейни. Така носят повече щета, в сравнение с изгода.
- Последните промени в конституцията сякаш нанесоха сериозен удар в това отношение?
- Абсолютно! Поначало съм съперник на непрекъснатите промени в законодателството. В това отношение сме международни първенци. Конституцията би трябвало да се пипа доста деликатно! И то единствено в краен случай! Не бива да се бърза с промени на законодателството, които единствено водят до безредица.
- От какво има потребност в този момент в тази област?
- От постепенно законодателстване. Преди години бях на специализация за по няколко месеца и в Германия, и в Австрия. Имах непосреден взор върху правенето на закони. С очите си видях какъв брой дълго време лишава смяната на един нормативен акт. Много деликатно се работи. Нужни са им месеци, даже година, година и половина. Същото ние го вършим от през днешния ден за на следващия ден.
- E, въпреки всичко имаме съвещание на парламентарна комисия за 26 секунди!
- Точно по този начин. Скоро ще подобрим и този връх. Като нищо!
- Как гледате на непрекъснатите апели, манифестации и битки за промяна на правосъдната система, на Висшия правосъден съвет, основен прокурор и така нататък?
- Откакто се помня, непрестанно се приказва за промяна в правосъдната система. Какво толкоз би трябвало да се реформира! Не мога да схвана, признавам си. Не че отхвърлям нужда от частични промени. Но деликатни, след обширно публично разискване, дано има кръгли, маси, да се проиграе моделът, с цел да се види кое по какъв начин ще бъде. А не да се работи безредно - един ден едно променяме, различен ден - друго. Това не води до положително!
- Или може би борбата постоянно е била да сложим Иван вместо Драган за основен прокурор, върховен арбитър или на който и да е основен пост?
- Има ги партийните стремежи, което също не е добре. Трябва да се гледа чисто професионално. Абсолютно би трябвало да се абстрахираме от политическата конюнктура. Единствено правилни на закона!
- С толкоз житейски опит към този момент по какъв начин гледате на днешния свят? Направо полудя с толкоз войни, принуждение, гибел в последно време!
- Има го напрежението, само че тези неща постоянно са вървели на приливи и отливи. Прогнозирам, че до 2-3 години нещата ще се успокоят. Поне по този начин ми се желае да имам вяра. Световната политика постоянно е била низ от възходи и падения, на стремежи измежду по-силните да откриват превъзходство над по-слабите. Тези спорове от време на време избуяват в историята.
- Какво би трябвало да прави нашата страна в този вманиачен свят? Не бих я нарекъл дребна, въпреки да не е Съединени американски щати, Русия, Китай?
- Нашата политика би трябвало да бъде част от политиката на Европейския съюз. Ние сме част от него. Отчитам, че сега Европейски Съюз е в някакъв тип рецесия. Но и това ще отмине до 2-3 години. Бъдещето е в обединена Европа. Прогнозирам, че в близост във времето - до 15-20 години, ще има Съединени европейски щати. Сами европейските страни не могат да се опълчват на Съединени американски щати, на Китай или на Индия. Затова Европа би трябвало да се сплоти! Елитът, цветът на човечеството продължава да бъде в Европа.
- Каква би била разлика сред Европейски Съюз и Европейски съединени щати? И виждате ли в тях Русия?
- Европейските съединени щати значат по-голяма съгласуваност. Симбиозата е по-добре изразена. Ясно, към този момент Русия няма по какъв начин да бъде вътре, само че не е изключено и това да се случи в вероятност. Трудно е да предвиждам за събития след 15 години да вземем за пример. Тогава ще си приказваме отново по въпроса.
- Ако се върнем към Вашето присъединяване в политиката, кой е най-силният Ви миг и коя неточност не бихте повторили?
- Някаква съществена неточност най-малко нямам спомен да съм правил. Винаги съм се старал да върша оптималното по силите ми. Очевидно всеки бърка. Важното е, когато човек заеме висока позиция, да има към себе си кадърни хора, с цел да се опре на тях. Те са доста значими! Без мощен колектив мъчно се стига до положителни решения. Ин
аче най-голяма ми горделивост е, когато ме смъкнаха от позицията на парламентарен началник. Цялата зала стана на крайници
а аз минах да се здрависвам с безусловно всеки началник на група. Всички ме приветстваха през това време. И продължиха, до момента в който не обиколя цялата зала и най-после да изляза. Едно самопризнание, което ми топли душата.
- Обиден ли сте на някого в политиката?
- Не нося засегнатост в себе си.
- Имали ли сте предложение да се кандидатирате за президент, защото сте почитан и от десни, и от леви, в случай че останаха сходни категории у нас?
- Чувал съм сходни подмятания. До съществено предложение не се е стигало. Чакам въпреки всичко такова в околните 15-20 години. (Смее се.)
- Като началник на Народното събрание или длъжностен министър председател до Вас стигали ли са хрумвания за нов народен празник? Ето в този момент се предлага за подобен 20 април, въпреки с уточнението, че и 3 март остава в календара?
- И тук съм съперник на непрекъснатите промени. Аз съм по-консервативно организиран човек. Не виждам потребност от смяна. Трети март е значима дата за България. Какво постанова да търсим други дати?! Не го разбирам!
- Едно благопожелание да извършите за край?
- Човек да е здрав, само че с акъла си! Защото възрастни хора с деменция са тъжна картина.
С баскетболния тим на СУ. Втори отляво на горния ред е Георги Петканов, мече починалият някогашен министър на вътрешните работи, след това и на правосъдието Фен е на Гришо и има вяра, че има сили да се върне в елита
Професор Огнян Герджиков е разпален по тениса, като любимецът му на корта не е неочакван. " Аз съм патриот и няма по какъв начин да не съм почитател на Григор Димитров ", разкрива юристът пред " Марица ". Съжалява за малшанса, който преследва първата ни ракета.
" Григор направи тежката травма тъкмо когато водеше с два сета на Алкарас. Като че ли от оня неприятен миг му потегли надолу. Тенисът е доста тежък спорт, конкуренцията е свирепа. Григор не е първа младост, само че се надявам, че ще се възвърне и ще се върне в елита на международния тенис ", има вяра професорът.
Самият той е разпален по спорта от ранна възраст. Плува, играе футбол, като гони топката, даже когато към този момент е началник на Народното събрание. Като студент е част от баскетболния тим на Софийския университет, където е съотборник с починалия към този момент вътрешен министър Георги Петканов. В навечерието на 80-годишнината си се пошегува, че мечтае на 100 години да успее да пробяга 100 метра за 30 секунди.
Във семейството има столетници, внукът изневерява на правото
Родът на професор Огнян Герджиков е дарен " от горе " с дългоденствие. Разбира се, то се пази посредством уравновесен живот. Затова и не е изненада положителната форма на някогашния длъжностен министър председател. Майка му живее 100 години, татко му изкарва 93. Интересното е, че вуйна му Хана Герджикова, родена в Чехия, е на 105 години, когато той става министър-председател. Дамата не носи даже българска кръв, само че пък формулира ключа към дългоденствие: " Всичко идва от храната, вечер се яде по малко! ".
Проф. Герджиков е женен от 56 години за Светла, с която имат наследник Светослав. Няма избор, момчето следва право, а в този момент е съучастник в сполучлива адвокатска фирма. Всъщност бащата в никакъв случай не го насилва да учи за правист. Но Светослав прекарва от дете дни наред, гледайки по какъв начин таткото написа по юридически тематики, до момента в който слуша класическа музика. И също се захваща с правото, въпреки и чисто практическо.
Внукът Александър обаче изневерява на традицията. Той приключва финанси в Нидерландия и работи там за огромна компания. Алекс е безапелационен, че се връща у нас дружно с приятелката, също българка.
Издържа се като преносвач, свири на флейта, написа детски книги
Юбилярят е всестранно развита персона от дребен. Като възпитаник свири на дребна флейта, наречена пиколо. Дори става солист в оркестъра на учебното заведение. Също там пее арии, дирижира. Като студент не се срами да работи като хамал. Нощно време придвижва чували с цимент, с цел да добави някой лев към издръжката.
Двама фокусници - състудентите Герджиков и Великов, бъдещи шефове на Народно събрание
Интересното е, че от студенти са другари с доцент Борислав Великов, също някогашен началник на Народното събрание. Компанията обича сама да забавлява децата по празници, като Герджиков и сие вършат фокуси, пеят, танцуват. Това се придвижва и в по-късните години. Професорът обогатява сбирката от книги с литература отвън юридическата. Той написа детската брошура " История с Мечо, с патоци, и с Лиса - история, дето напълно ще ви слиса ".
Събира в том забавните си истории. Пише даже брошура за отпуската със фамилията. В поема пък разказва преди време тежкия конфликт с българското опазване на здравето (кой ли не го е усещал!). На другари, измежду които е и поетът Недялко Йорданов, пък подарява стихотворения за ЧРД.
Визитка
Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 година в София. Завършва Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ през 1971 година Специализира във Виенския университет през 1983 година, както и в Института по задгранично и интернационално частно право „ Макс Планк “ в Хамбург, Германия. От 1979 година е старши помощник при проф. Витали Таджер, от 1989-а е доцент, а от 1995-а - професор по гражданско и комерсиално право в СУ „ Св. Климент Охридски “. В интервала 1991-1993 година е заместник-декан на Юридическия факултет. Автор е на монографии и десетки публикации в региона на комерсиалното право. През 1993-1994 година е заместник-ректор на Софийския университет. На 5 юли 2001 година е определен за ръководител на XXXIX Народно заседание. На 4 февруари 2005 година със 119 депутати дали своят вот „ за “, 114 „ срещу “ и 1 „ въздържал се “ е отхвърлен предварително от поста. Причината, която акцентират за уволнението, е „ редовно превишаване на правата и несъблюдение на отговорностите му в границите на неговата подготвеност “. Избиран е два пъти за депутат от листата на Национална движение „Симеон Втори". Научните му ползи са в региона на гражданското, комерсиалното и дружественото право и арбитража. Владее немски и съветски език.
- Благодаря, добре! Да си призная, даже по-добре, в сравнение с е обикновено на тези години човек да се усеща.
- Това да се чува! В ангажимента ни споменахте, че пътувате за спорт и по-късно ще създадем изявлението. Какво упражнявате?
- Играх тенис на корт. Правя го един път седмично, само че на двойки. Единично е много натоварващо. Също по този начин един път играя и тенис на маса. Там също към този момент играя по-пестеливо. Така че два пъти на седмица спортувам. Важното е, че се развличам. Бия, падам, не е изключително значимо.
- Правите ли си равносметки по такива годишнини, или не обичате да гледате обратно?
- Не. Няма какво чак толкоз да се обръщам обратно. Радвам се на живота, виждам в вероятност, обичам да поработвам, да се усещам пълностоен.
- Кое достижение в живота Ви смятате за най-голямо?
- Това, че преподавах 42 години в Софийския университет. Носеше ми голямо задоволство и получавах признанието на студентите. Те ме бяха оповестили за учител номер 1 във факултета. Да, това в действителност ме кара да изпитвам задоволство.
- Чувате ли се с някои от някогашните си студенти?
- Много малко към този момент, тъй като минаха много години отвън СУ. Сигурно са колкото пръстите на едната ръка. Но с някои поддържаме контакти.
- Имате ли измежду тях любим или човек, в който виждате заслужен правоприемник?
- Имал съм доста положителни асистенти. Много съм горделив с Георги Георгиев, който беше правосъден министър. Той е превъзходен правист и доста първокласен човек. Разбира се, има и много други, които практикуват по отличен метод правото.
- Как минава един Ваш ден, като се изключи че спортувате два пъти седмично?
- Винаги съм обичал да пиша, да работя. Сега работим в огромен екип по книга за обезпеченията в правото. Подготвям част от материала, а съм и виновен редактор. Книгата ще е огромна, към 1000 страници - второ издание, защото първото се изчерпа изрично. Та с тези неща се занимавам главно.
- Следите ли интензивно политиката?
- Следя я, само че не изкъсо, както беше преди години. Сега виждам на политиката по-дистанцирано, само че не мога да бъда и апатичен, някак си не отива.
- Как Ви се коства равнището на политиците ни, май пада в последно време?
- За страдание, има такова нещо. Не ми е прелестно да го споделям. Има и в този момент доста положителни, качествени хора в политиката, само че не могат да вземат превъзходство. Пълно е с котерийни борби, партийни междуособици, които няма по какъв начин да доведат до положителни резултати.
- Все отново има ли експерти, които могат да изведат страната на едно друго равнище?
- Винаги е имало. Точно те са малцинство, за жалост!
- Поне с адвокати е цялостно и по парламент, и по институции. Доколко са качествени, Вие знаете повече?
- За страдание, още преди години се позволи голяма неточност с голям брой юридически факултети. Нивото на провинциалните, с доста дребни изключения, е много ниско. Уви, създадоха се много полуграмотни адвокати, а някои от тях са дейни. Така носят повече щета, в сравнение с изгода.
- Последните промени в конституцията сякаш нанесоха сериозен удар в това отношение?
- Абсолютно! Поначало съм съперник на непрекъснатите промени в законодателството. В това отношение сме международни първенци. Конституцията би трябвало да се пипа доста деликатно! И то единствено в краен случай! Не бива да се бърза с промени на законодателството, които единствено водят до безредица.
- От какво има потребност в този момент в тази област?
- От постепенно законодателстване. Преди години бях на специализация за по няколко месеца и в Германия, и в Австрия. Имах непосреден взор върху правенето на закони. С очите си видях какъв брой дълго време лишава смяната на един нормативен акт. Много деликатно се работи. Нужни са им месеци, даже година, година и половина. Същото ние го вършим от през днешния ден за на следващия ден.
- E, въпреки всичко имаме съвещание на парламентарна комисия за 26 секунди!
- Точно по този начин. Скоро ще подобрим и този връх. Като нищо!
- Как гледате на непрекъснатите апели, манифестации и битки за промяна на правосъдната система, на Висшия правосъден съвет, основен прокурор и така нататък?
- Откакто се помня, непрестанно се приказва за промяна в правосъдната система. Какво толкоз би трябвало да се реформира! Не мога да схвана, признавам си. Не че отхвърлям нужда от частични промени. Но деликатни, след обширно публично разискване, дано има кръгли, маси, да се проиграе моделът, с цел да се види кое по какъв начин ще бъде. А не да се работи безредно - един ден едно променяме, различен ден - друго. Това не води до положително!
- Или може би борбата постоянно е била да сложим Иван вместо Драган за основен прокурор, върховен арбитър или на който и да е основен пост?
- Има ги партийните стремежи, което също не е добре. Трябва да се гледа чисто професионално. Абсолютно би трябвало да се абстрахираме от политическата конюнктура. Единствено правилни на закона!
- С толкоз житейски опит към този момент по какъв начин гледате на днешния свят? Направо полудя с толкоз войни, принуждение, гибел в последно време!
- Има го напрежението, само че тези неща постоянно са вървели на приливи и отливи. Прогнозирам, че до 2-3 години нещата ще се успокоят. Поне по този начин ми се желае да имам вяра. Световната политика постоянно е била низ от възходи и падения, на стремежи измежду по-силните да откриват превъзходство над по-слабите. Тези спорове от време на време избуяват в историята.
- Какво би трябвало да прави нашата страна в този вманиачен свят? Не бих я нарекъл дребна, въпреки да не е Съединени американски щати, Русия, Китай?
- Нашата политика би трябвало да бъде част от политиката на Европейския съюз. Ние сме част от него. Отчитам, че сега Европейски Съюз е в някакъв тип рецесия. Но и това ще отмине до 2-3 години. Бъдещето е в обединена Европа. Прогнозирам, че в близост във времето - до 15-20 години, ще има Съединени европейски щати. Сами европейските страни не могат да се опълчват на Съединени американски щати, на Китай или на Индия. Затова Европа би трябвало да се сплоти! Елитът, цветът на човечеството продължава да бъде в Европа.
- Каква би била разлика сред Европейски Съюз и Европейски съединени щати? И виждате ли в тях Русия?
- Европейските съединени щати значат по-голяма съгласуваност. Симбиозата е по-добре изразена. Ясно, към този момент Русия няма по какъв начин да бъде вътре, само че не е изключено и това да се случи в вероятност. Трудно е да предвиждам за събития след 15 години да вземем за пример. Тогава ще си приказваме отново по въпроса.
- Ако се върнем към Вашето присъединяване в политиката, кой е най-силният Ви миг и коя неточност не бихте повторили?
- Някаква съществена неточност най-малко нямам спомен да съм правил. Винаги съм се старал да върша оптималното по силите ми. Очевидно всеки бърка. Важното е, когато човек заеме висока позиция, да има към себе си кадърни хора, с цел да се опре на тях. Те са доста значими! Без мощен колектив мъчно се стига до положителни решения. Ин
аче най-голяма ми горделивост е, когато ме смъкнаха от позицията на парламентарен началник. Цялата зала стана на крайници
а аз минах да се здрависвам с безусловно всеки началник на група. Всички ме приветстваха през това време. И продължиха, до момента в който не обиколя цялата зала и най-после да изляза. Едно самопризнание, което ми топли душата.
- Обиден ли сте на някого в политиката?
- Не нося засегнатост в себе си.
- Имали ли сте предложение да се кандидатирате за президент, защото сте почитан и от десни, и от леви, в случай че останаха сходни категории у нас?
- Чувал съм сходни подмятания. До съществено предложение не се е стигало. Чакам въпреки всичко такова в околните 15-20 години. (Смее се.)
- Като началник на Народното събрание или длъжностен министър председател до Вас стигали ли са хрумвания за нов народен празник? Ето в този момент се предлага за подобен 20 април, въпреки с уточнението, че и 3 март остава в календара?
- И тук съм съперник на непрекъснатите промени. Аз съм по-консервативно организиран човек. Не виждам потребност от смяна. Трети март е значима дата за България. Какво постанова да търсим други дати?! Не го разбирам!
- Едно благопожелание да извършите за край?
- Човек да е здрав, само че с акъла си! Защото възрастни хора с деменция са тъжна картина.
С баскетболния тим на СУ. Втори отляво на горния ред е Георги Петканов, мече починалият някогашен министър на вътрешните работи, след това и на правосъдието Фен е на Гришо и има вяра, че има сили да се върне в елита
Професор Огнян Герджиков е разпален по тениса, като любимецът му на корта не е неочакван. " Аз съм патриот и няма по какъв начин да не съм почитател на Григор Димитров ", разкрива юристът пред " Марица ". Съжалява за малшанса, който преследва първата ни ракета.
" Григор направи тежката травма тъкмо когато водеше с два сета на Алкарас. Като че ли от оня неприятен миг му потегли надолу. Тенисът е доста тежък спорт, конкуренцията е свирепа. Григор не е първа младост, само че се надявам, че ще се възвърне и ще се върне в елита на международния тенис ", има вяра професорът.
Самият той е разпален по спорта от ранна възраст. Плува, играе футбол, като гони топката, даже когато към този момент е началник на Народното събрание. Като студент е част от баскетболния тим на Софийския университет, където е съотборник с починалия към този момент вътрешен министър Георги Петканов. В навечерието на 80-годишнината си се пошегува, че мечтае на 100 години да успее да пробяга 100 метра за 30 секунди.
Във семейството има столетници, внукът изневерява на правото
Родът на професор Огнян Герджиков е дарен " от горе " с дългоденствие. Разбира се, то се пази посредством уравновесен живот. Затова и не е изненада положителната форма на някогашния длъжностен министър председател. Майка му живее 100 години, татко му изкарва 93. Интересното е, че вуйна му Хана Герджикова, родена в Чехия, е на 105 години, когато той става министър-председател. Дамата не носи даже българска кръв, само че пък формулира ключа към дългоденствие: " Всичко идва от храната, вечер се яде по малко! ".
Проф. Герджиков е женен от 56 години за Светла, с която имат наследник Светослав. Няма избор, момчето следва право, а в този момент е съучастник в сполучлива адвокатска фирма. Всъщност бащата в никакъв случай не го насилва да учи за правист. Но Светослав прекарва от дете дни наред, гледайки по какъв начин таткото написа по юридически тематики, до момента в който слуша класическа музика. И също се захваща с правото, въпреки и чисто практическо.
Внукът Александър обаче изневерява на традицията. Той приключва финанси в Нидерландия и работи там за огромна компания. Алекс е безапелационен, че се връща у нас дружно с приятелката, също българка.
Издържа се като преносвач, свири на флейта, написа детски книги
Юбилярят е всестранно развита персона от дребен. Като възпитаник свири на дребна флейта, наречена пиколо. Дори става солист в оркестъра на учебното заведение. Също там пее арии, дирижира. Като студент не се срами да работи като хамал. Нощно време придвижва чували с цимент, с цел да добави някой лев към издръжката.
Двама фокусници - състудентите Герджиков и Великов, бъдещи шефове на Народно събрание
Интересното е, че от студенти са другари с доцент Борислав Великов, също някогашен началник на Народното събрание. Компанията обича сама да забавлява децата по празници, като Герджиков и сие вършат фокуси, пеят, танцуват. Това се придвижва и в по-късните години. Професорът обогатява сбирката от книги с литература отвън юридическата. Той написа детската брошура " История с Мечо, с патоци, и с Лиса - история, дето напълно ще ви слиса ".
Събира в том забавните си истории. Пише даже брошура за отпуската със фамилията. В поема пък разказва преди време тежкия конфликт с българското опазване на здравето (кой ли не го е усещал!). На другари, измежду които е и поетът Недялко Йорданов, пък подарява стихотворения за ЧРД.
Визитка
Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 година в София. Завършва Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ през 1971 година Специализира във Виенския университет през 1983 година, както и в Института по задгранично и интернационално частно право „ Макс Планк “ в Хамбург, Германия. От 1979 година е старши помощник при проф. Витали Таджер, от 1989-а е доцент, а от 1995-а - професор по гражданско и комерсиално право в СУ „ Св. Климент Охридски “. В интервала 1991-1993 година е заместник-декан на Юридическия факултет. Автор е на монографии и десетки публикации в региона на комерсиалното право. През 1993-1994 година е заместник-ректор на Софийския университет. На 5 юли 2001 година е определен за ръководител на XXXIX Народно заседание. На 4 февруари 2005 година със 119 депутати дали своят вот „ за “, 114 „ срещу “ и 1 „ въздържал се “ е отхвърлен предварително от поста. Причината, която акцентират за уволнението, е „ редовно превишаване на правата и несъблюдение на отговорностите му в границите на неговата подготвеност “. Избиран е два пъти за депутат от листата на Национална движение „Симеон Втори". Научните му ползи са в региона на гражданското, комерсиалното и дружественото право и арбитража. Владее немски и съветски език.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ